Англия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Англия.

Англия
England
Знаме
    
Местоположение на АнглияМестоположение на Англия
Страна Флаг на Великобритания Великобритания
Адм. център Лондон
Площ 130,279 km²
Население (2017) 55,619,400 души
0,427 души/km²
Монарх Елизабет II
Езици английски
Часова зона UTC+1
Телефонен код +44
ISO 3166-2 GB-ENG
Англия в Общомедия

А̀нглия (на английски: England) е най-големият по територия и население съставен историко-географски район в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и заема южните две трети от остров Великобритания. На север граничи с Шотландия, а на запад с Уелс, също части на Обединеното кралство. Останалите граници са морски – със Северно море, Ирландско море, Атлантическия океан и Ла Манш. Населението на Англия е над 83% от общото население на Обединеното кралство. Главен град на Англия е Лондон, най-големият град на Британските острови и столица на Обединеното кралство.

География

Столицата

Лондон, освен столица на Англия и Обединеното кралство, е и световен финансов и политически център, както и една от световните столици, диктуващи тенденциите в модата, теченията в музиката и изкуствата. Населението на Лондон е около 7 388 000  души (2003). През Лондон тече река Темза, над която са построени множество мостове. Най-известният сред тях е Тауър Бридж, построен през XIX век до Лондонската кула (Тауър), откъдето носи и името си.

Административно деление

Административното деление на Англия има доста сложна структура. Цялата територия на страната е разделена на девет региона, а всеки регион – на графства. Графствата могат да бъдат метрополни графства (урбанизирани територии) или селски графства, както и да включват една или няколко унитарни единици. Метрополните и селските графства имат двустепенна система на управление – на ниво графство (по-високо) и на ниво община (по-ниско), като общините обединяват няколко селища (или пък са отделни градски райони в случая на метрополните графства). Унитарните единици са самоуправляващи се и имат едностепенно управление. На най-ниско административно ниво са гражданските енории, но те съществуват като местни органи на управление само на отделни места. Освен посочените административни графства в Англия съществуват и 48 церемониални графства, свързани с представителните функции на кралската власт. През вековете са съществували и исторически графства, което още повече усложнява ориентирането.

Съвременната административна система е достигнала до този си вид след серия от реформи, започнали със законодателни актове през 1965 и 1974 г.[1].

Население

Култура

Английските философи оказват голямо влияние на идеите, зародили се в Западна Европа през Ренесанса.

Хуманизъм

В края на XV век и началото на XVI век, в Англия се появяват под ренесансово влияние идеите за хуманизъм. В страната активно действат групи от писатели-хуманисти, видни философи, надграждащи над античното своите шедьоври в обществено-политическите разбирания и литературните творби. Философията на хуманистите била, че общественото благо зависи от просвещението, на което човек трябва да се посвети, и възпитава в себе си, за да бъде добър и достоен гражданин. Ранни центрове на този хуманизъм станали университетите в Оксфорд и Кеймбридж. Към групата от оксфордските университетски учени могат да бъдат причислени Томас Мор и Еразъм Ротердамски.

Пуританство

През XVII век е създадено и пуританското движение. Могъща идейна опора пуританите намират в Библията, в преводно издание, което нелегално е пренесено от Женева и разпространено в Англия през 60-те и 70-те години на XVI век. През 1613 г. преподаватели и възпитаници на Кеймбриджкия университет правят нов превод на Библията, който изиграва голяма роля в развитието на културния живот на Англия. Той дава възражения и аргументи, препоръки и примери, богат свят от образи, вдъхновяващи не толкова литературата и поезията, колкото политическата публицистика. Това се превърнало в истинско оръжие и опозиция срещу абсолютния режим на династията на Стюартите.

Пуританите се противопоставяли на традиционните увеселителни развлечения в Англия. В края на 70-те години на XVI век те протестират срещу театъра. Борбата срещу „греховното зрелище“ достига кулминацията си през 30-те години на XVII век – пуританите започват да разбиват църковните витражи и статуи, защото са против ритуалите и лукса. Пуританството съдържа в себе си идеи за ново съзнание, което го противопоставя на абсолютизма и феодалния строй.

Източници

  1. ((en)) Jones, B., Kavanagh, D., Moran, M., Norton, P., Politics UK. Pearson Longman, 2004.

Външни препратки